Фестивал „ИЗКУСТВОТО НА БАРОКА“ ви кани на десетото си, юбилейно издание. Концертите в програмата предлагат вълнуваща авантюра из европейските музикални центрове от 17 и 18 век. Първи пристан на наслада на сетивата e Венеция и високият стил на инструменталните жанрове от 17 век, последван от революционен и екзотичен Неапол, представен чрез творбите на две поколения гениални майстори на контрапункта и чувствителността на юга. Геният на Йохан Себастиан Бах, като единен европейски символ на върховен синтез на инвенция и естетика е представен с Бранденбургски концерти. Пътешествие със спирки: Париж, Мадрид, Виена, Дрезден, Лондон и Санкт Петербург с международни ансамбли, солисти, инструменталисти и певци, подготвено от екипа на единствения фестивал за старинна музика у нас.
ПРОГРАМА
13 октомври, зала БАН, 19:00 ч.
ВЕНЕЦИЯ affetti e balli
Марианна Хенриксон – чембало
Giovanni Picchi (1571-1643) Toccata – Pass’ e mezzo
Tarquinio Merula (1595-1665) Toccata del secondo tono – Capriccio Cromatico
Girolamo Frescobaldi (1583-1643) Cento partite sopra passacaglia
Bernardo Storace (ca.1637-1707) Ballo della Battaglia
Michelangelo Rossi (1601-1656) Токата Nо:7
Gregorio Strozzi (1615-1687) Toccata de passacagliа
Girolamo Frescobaldi Toccata duodecima No:12 (libro I)
Bernardo Storace Ciaccona
Една от най-мистериозните фигури, включени в програма та е тази на Бернардо Стораче. Единствената информация, до- стигнала до нас за него е отпечатана на творбата му „Selva di varie compositioni d’intavolatura per cimbalo ed organo“. В нея се упоменава, че Стораче е капелмайстор на град Месина, дн. Сицилия. Честите и масивни земетресения в Месина до началото на 20-ти век унищожават всички свидетелства за живота и творчеството му. Този единствен сборник с клавирни творби е отпечатан през 1664 г. във Венеция – основен издателски център по това време. Колекцията не упоменава име на издател, нито посвещение. Тя съдържа широк набор от вариации по най-популярните теми от епохата, както и две коранти, токати, канцони, ричеркари и пасторал. Стораче се отличава с гениално въображение и талант във вариационния похват.
14 октомври, зала БАН, 19:00 ч.
НЕАПОЛИТАНСКИ МАЙСТОРИ
Фестивален ансамбъл в състав:
Зефира Вълова – цигулка,
Йонас Шендерлайн – цигулка,
Евгения Бауер – цигулка,
Йоко Танака – виола,
Людовико Минази – виолончело,
Марианна Хенриксон – чембало
Програма
Франческо Дуранте (1684 – 1755)
Квартет за струнни и басо континуо в сол минор
Affettuoso – Presto – Largo – Allegro
Концерт за чембало и струнни в си бемол мажор
Allegro – Grave – Allegro
Джудзепе Авитрано (1670 – 1756)
Триосоната за две цигулки и басо континуо оп. 1 Nо: 2
Grave – Allegro – Adagio – Allegr
Никола Фиоренца (1700 – 1764)
Соната за три цигулки и басо континуо в сол мажор
Adagio – Allegro – Largo – Presto
Джовани Батиста Перголези (1710 – 1736)
Концерт за цигулка, струнни и басо конти- нуо в си бемол мажор
Allegro – Largo – Allegro
Франческо Дуранте
Квартет за струнни в ла мажор “La Pazzia” („Лудост“)
Allegro – Affettuoso – Allegro
Вече наложената традиция отрежда на Фестивалния бароков ансамбъл, ръководен от цигуларката Зефира Вълова да поднася вълнуващи и непознати автори, да провокира, съблазнява и дарява публиката с нечувани творби, да представя най-виртуозните, най-отличителните и революционни за епохата композиции. За пръв път на българска сцена ще бъдат изпълнени квартети на Франческо Дуранте – считан за най-добрия хармоник на Италия, автор на църковни монументални творби и наследник на контрапунктичната школа на А. Скарлати. Цигулковият концерт на Перголези е една от малкото му инструментални творби, които достигат до нас. За краткия си творчески и житейски път той оставя няколко комични опери и сакрални творби, сред които най-известна е “Стабат Матер” за сопран, алт и струнни.
19 октомври, АУЛА на Софийски университет, 19:00 ч.
Съвременни интерпретатори на Бах
Бранденбургски концерти
Солисти:
Яна Борисова – клавесин
Зефира Вълова – цигулка
Гулрим Чои – виолончело
Алекси Косенко – флейта, блокфлейта
Виктория Мелик, Елена Ганова – цигулка
Евгения Бауер, Ева Хетемова – виола
Кристиана Генова – Михайлова и Теодора Атанасова – виолончело
Димитър Маринкев – блокфлейта
Фестивален бароков ансамбъл с участието на инструменталисти от състава на Софийска филхармония и студенти от НМА
ПРОГРАМА
Johann Bernhard Bach (1676 – 1749)
Ouverture and Gavotta in G major for strings and basso continuo
Johann Sebastian Bach (1685 – 1750)
Brandenburg concert in D major BWV 1050 for flute, violin, harpsichord and strings
Allegro – Affettuoso – Allegro
Sonate sopr’il Soggetto Reale a Traversa, Violino e Continuo BWV 1079
Largo – Allegro – Andante – Allegro
Brandenburg concerto in G major BWV 1049 for violin, two recorders, strings and basso continuo
Allegro – Andante – Allegro
Brandenburg concerto in G major BWV 1048 for 3 violins, 3 violas 3 violoncellos and basso continuo
Allegro – Adagio – Allegro
Въпреки че са една от най-популярните колекции с инструментална музика днес, сравними по слава само с “Годишните времена” от Вивалди, Бранденбургските концерти имат доста неясна история. След вековно забвение, манускриптите са открити през 1849 г. и почти отново изгубени през Втората световна война, когато библиотекар търси убежище в гората с тях, скрити под палтото му. Колекцията е от 1721 г. и е посветена на Маркграф (маркиз) на Бранденбург. Вероятно те са били поръчани от аристократа, но той никога не дава отговор на автора им. Творбите са били добре известни на Баховите съвременници, вкл. и на сина Карл Филип Емануел, който не ги публикува дори и след бащината си смърт.
Музиката на концертите поразява с богатството на въображението и неповторимостта си. Всяка творба представя своеобразна вселена от звучности, характери и настроения. В 4-ти концерт цигулката блести с виртуозни пасажи, а Бах позовава “флейти в ехо” – необичайно название на блокфлейтата. Петият концерт също поставя фокус върху един инструмент – чембалото. Има предположение, че той е предвестник на концертите за чембало. Третият концерт, най-интригуващият, съдържа странности и математически загадки. Числото 3 е изключително важно: 3-ти е концертът, участват по 3 цигулки, виоли и виолончели, 3-нотна ритмична фигура. Седем също се оказва значимо число: в последната част партиите от 9 стават 7, а пасажите съдържат по 7 шестнайсетини ноти. В центъра на творбата е и странното “Ададжо” , състоящо се от само един такт. Съвременните интерпретатори избират между “запълването” на този такт с импрозационна каденца от клавесин или цигулка, както и поместването на отделна част из други Бахови творби. Но дори и една проста математическа сметка ни показва, че този такт дава пълота и смисленост на последната част. Тя е в двуделна форма: първият дял се състои от 12 такта, а втори- ят от 36. Двата дяла са в съотношение 1:3 и са общо 48 такта. Странното еднотактно Ададжо изравнява сметката до 49 такта = перфектното 7 х 7 = 49! Яна Борисова
21 октомври, Евангелска методистка църква Д-р Лонг, 19:00 ч.
paris, mon amour! (париж, моя любов!)
Татяна Угринов – сопран Димитър Маринкев – флейта траверсо Явор Генов – лютня
Василий Илисавский – клавесин
ПРОГРАМА
Жак-Мартен Отетер (1674 – 1763)
Сюита за флейта и басо континуо в сол мажор No: 2
L’Amour, le seul amour (Мишел Ламбер)
Ah , Vous ne voulez pas entendre (Мишел Ламбер)
Le beau berger Tircis (Кристоф Байар)
Мишел Блаве (1700 – 1768)
Соната за флейта и басо континуо в сол мажор оп. 2, Nо: 1
Луи-Никола Клерамбо (1676 – 1749)
Кантата за сопран, флейта и басо континуо “Орфей”
26 Oктомври, зала БАН, 19 ч.
Виена: Nel cor piu non mi sento (Не чувствам вече в сърцето си)
Изхар Елиас – китара (Холандия)
Алон Сариел – мандолина (Израел)
Михаел Цалка – фортепиано (Холандия, Израел)
Послучай 200 години от смъртта на оперния композитор Джовани Паизиело (1740 – 1816)
В програмата: Бартоломео Бортолаци (1773-1820) , Йохан Непомук Хумел (1778-1837) , Мауро Джулиани (1781-1829) , Лудвиг ван Бетовен (1770-1827) , Джовани Батиста Ванхал (1739-1813)
През 2016 г. се навършват 200 години от смъртта на Паизиело (1740 – 1816). Популярността му в Европа през 19 век се дължи на мелодичния и откровен стил на неговите комич- ни опери. Той е автор на повече от 80 “опера буфа”, като зна- чително развива и популяризира жанра. “Не чувствам вече в сърцето си” (Не чувствам вече в сърцето си младежки плам. Причина за моето страдание? Любов, твоя е вината!) е дует из комичната опера “Мелничрката”, като запомнящата й се мелодия я прави желана тема на аранжименти за камерно и домашно музициране. В началото на 19 век виртуози-звезди като Джулиани, Хумел и Бортолаци импровизират из виенските музикални салони по най-популярните оперни теми. Това окуражава аристократи-дилетанти да поръчват аранжименти на различни нотни издателства, които поради голямата конку- ренция удовлетворяват всички желания на клиентите си.
Програмата съдържа творби от композитори-съвременници и последователи на Паизиело, които кръстосват пътищата си. В творчеството си те демонстрират не само своя композиторски талант, но и модата на епохата. Бетовен, Джулиани, Хумел, Ванхал и Бортолаци са не само велики композитори на своето време, a и ненадминати виртуози на пианото, китарата, мандолината и цигулката. Бортолаци, например популяризира мандолината от северна Италия, като с този малък инструмент постига нечувани нюанси на звук и изразителност. Хумел и Джулиани често свирят заедно във Виена, а Хумел оркестрира няколко от концертите за китара на Джулиани. Хумел композира специално за Бортолаци концерт за мандолина, а Бетовен кани Джулиани да свири человата партия в премиерата на Седма симфония. През юни 1795 г. Бетовен бил на представление на операта “Мелничарката”. До него седяла дама – аматьор пианист, която споделила, че наскоро е загубила любимите си вариации по тема на известния дует “Не чувствам вече в сърцето си”. Съща- та нощ Бетовен композира Шест вариации в сол мажор, които изпраща до дамата с посвещение: “Вариации по…, загубени от мадам…, преоткрити от Луиджи ван Бетовен”.
28 октомври, АУЛА на СУ, 19:00 ч.
НОЩНА МУЗИКА ОТ УЛИЦИТЕ НА МАДРИД
Солист: Едгар Моро – виолончело (Франция)
Оркестър Il Pomo d’oro в състав:
Зефира Вълова – цигулка,
Алфия Бакиева – цигулка,
Джулио Д’Алесио – виола,
Людовико Минази – виолончело,
Джанкарло де Френца – контрабас
ПРОГРАМА
Йохан Адолф Хасе (1699 – 1783) Граве и Фуга
Джовани Бенедетто Платти (1697 – 1763)
Концерт за виолончело и струнни в ре мажор D-WD 650
Allegro, Adagio, Allegro
Антонио Вивалди (1678 – 1741)
Концерт за виолончело и струнни в ла минор RV 419
Allegro, Andante Allegro
Йохан Адолф Хасе
Синфония в сол минор Op 5 No 6
Георг Филип Телеман (1681 – 1767)
Дивертименто в си бемол мажор TWV 50.23
Allegro assai, Scherzo 1 (Vivace – Tempo di Minuetto Tedesco),
Scherzo 2 (Moderato – Tempo di Minuetto Francese), Scherzo 3 (Veloce),
Scherzo 4, Scherzo 5 (Con Giubilo), Scherzo 6 (Arlechinoso – Giocoso)
Луиджи Бокерини (1743 – 1805)
Концерт за виолончело и струнни в ре мажор B 479
Allegro, Adagio, Allegro
2 ноември, зала БАН, 19:00 ч.
ДРЕЗДЕН: Виртуози – съперници
Магдалена Каролак – обой
Шаи Крибус – обой
Микеле Фаттори – фагот
Зефира Вълова – цигулка
Марчин Святкевич – клавесин
Явор Генов – лютня
Jan Dismas Zelenka (1679 – 1745)
Sonata for two oboes, bassoon and b.c in F major No: 1, ZWV 181
Adagio ma non troppo – Allegro – Larghetto – Allegro assai
Georg Philipp Telemann (1681 – 1767)
Sonanta for recorder and basso continuo TWV 41:C2
Cantabile – Allegro – Grave – Vivace
Jan Dismas Zelenka
Sonata for two oboes, bassoon and b.c in F major No: 5
Allegro – Adagio – Allegro
Johann Georg Pisendel (1688 – 1755)
Sonata for violin and b.c in C minor Adagio – Presto – Affettuоso – Vivace
Jan Dismas Zelenka
Sonata for violin, oboe, bassoon and b.c in B-flat major No: 3
Adagio – Allegro – Largo – Tempo giusto
Дрезден в началото на 18-ти век е в културен разцвет и е несравним с другите немски градове по многообразие на му- зикални събития, архитектурни постижения, балове, ловни тържества, производство на порцелан и др. През 1697 г. сак- сонският владетел Фридрих Август I приема католицизма за да наследи и короната на Полша, а за да осигури подобаваща католическа служба основава оркестър, включващ не само струнни, но и духови инструменти. За качествата на дворцовата капела пише обоистът и флейтист Й. Й Кванц: “През март 1716 г. пристигнах в Дрезден…., където оркестърът се отличаваше с типичното френско единно и изравнено изпълнение под ръководството на концертмайстора Волюмие. Неговият наследник Пизендел въведе “смесения стил” и постигна такъв финес и елегантност на свирене, каквито не чух никъде, дори и по време на по-късните ми пътувания.”
“Смесеният стил” (понятие, отразяващо обединението на френска и италианска традиция в музиката) е постигнат бла- годарение на новия концертмайстор, обучен от италианеца Дж.Торели и назначените най-добри инструменталисти, певци и композитори от Италия и Франция.
Музикантите са разпределени в различни ансамбли: Капела, Камерен ансамбъл с членове като Верачини и лютнистът Леополд Вайс, Малка камерна група “Полска капела” ръководена от обоиста Джовани Ристори, както и ансамбли от духови инструменти за изпълнения на открито. Ян Дисмас Зеленка е назначен за контрабасист през 1710 г, а по-късно изпълнява функцията и на капелмайстор. Вероятно в периода 1716 – 1722 той композира трио-сонатите ZWV 181. Кои от многобройните обоисти, работещи в Дрезден го вдъхновяват за тези изключително виртуозни солови партии: Франсоа Льо Риш или Йохан Кристиан Рихтер, Джовани Ристори или фамилията Безоци са изпълнители на сонатите за два обоя, фагот и басо континуо, наситени с дълбока емоция, страдание и просветление, забележителна виртуозност и изтощаващи за изпълнителите мащаби, остава загадка.
5 ноември, Софийска опера и балет, камерна сцена 16:00 ч.
БАЛ НА ФЕИТЕ Урок по барок
детско представление
Водещи: преподавателите в НМА ̋П. Владигеров ̋: Мария Илиева-Маша
Зефира Вълова
участват
Фестивален бароков ансамбъл,
деца от Балетна школа ̋Маша Илиева ̋ Ралица Илиева – балерина
Танците в епохата на Барока
Всяка епоха се характеризира със своите вкусове и пред- почитания, с приоритетите в изкуството, а също така и в културата на танца. Въпреки своята краткосрочност Ба- рокът допринася за създаването на велики произведения на изкуството, не подминавайки хореографията. Особеност на танците по това време е ярко изразената маниерност, точната симетрия на изпълнението и нежелателното по- вторение на движенията. Впрочем, точно тогава се появява различието между женските и мъжки танцувални движения. Стилът се отличава от другите епохи с особена емоционал- ност, величие и спонтанност пренесена от епохата на Рене- санса. Всички движения били изрядно уточнени, грациозни а жестовете изразявали различни чувства. Изяществото на тези танци и тънкостите в изрядното изпълнение по-късно влизат в основите на класическия балет. Маша Илиева
7 ноември, зала България, 19:00 ч.
МАГИИ, СЪНИЩА, ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯ
тетрална музика от Лондон по времето на Хенри Пърсел
Солисти:
Таня Угринов – сопран, Пламен Папазиков – баритон Пламен Бейков – бас, Марчин Святкевич – клавесин
Явор Генов – лютня, Ралица Илиева – танц
Фестивален ансамбъл с участието на изявени студенти от НМА и инстру- менталисти от състава на Софийска филхармония и млади балерини от балетна школа ̋Маша Илиева ̋
Хенри Пърсел (1659 – 1695)
Сюита из “Абделазер” Z. 570
Ouverture – Rondeau – Air – Minuet – Air -Jig – Hornpipe – Air
Ария “See, even night” и Танц из “Кралицата на феите”
“Замръзналатa сцена“ из 3-то действие на “Крал Артур”
Увертюра и Танц на феите из “Кралицата на феите”
Матю Лок (1621 – 1677)
Сюита из„Бурята“
Хенри Пърсел
“Сцена в пещерата” из “Дидона и Еней” (2ро действие)
Танц из„Крал Артур“
Фантазия за три цигулки и басо континуо
Z. 731
“Come away, fellow sailors” и танц из „Дидона и Еней“ (2ро действие)
Blow, Boreas, blow Z.589 за баритон, бас и басо континуо
Павана и Шакона в сол минор за струнни и басо континуо Z. 752 and Z. 730
Ламенто на Дидона из “Дидона и Еней” Шакона из Кралицата на феите
През втората половина на 17-ти век театралните сцени в Лондон са завладeни от все по-обширни музикални епизо- ди, в които са отразени магически ритуали, битки, приспивни или съблазняващи моменти, сцени на необичайно поведение на героите. Матю Лок и Джон Блоу са основоположници на вокално-инструменталната традиция, а Хенри Пърсел взима активно участие в театрално-музикалното творчество в последните десетилетия на века. Този бляскав период ни даря- ва не само с добре познатата у нас “Кралица на феите”, но и с “Крал Артур”, “Дидона и Еней”, “Бурята” и др.
В една вечер Фестивалeн анасмбъл “Изкуството на барока” и солистите-певци ще омагьосват, призовават стихиите, при- спиват и издъхват, така както лондонските артисти и музикан- ти са предизвиквали жадната за силни емоции публика през 17-ти век. Да, именно широката общественост, искрената и су- рова в оценката си публика е тази, която очаква най-доброто, която приема политическа сатира и иска да се смее и плаче заедно с актьорите!
9 ноември, БАН, 19:00 ч.
САНКТ ПЕТЕРБУРГ Клавирен романтизъм
Василий Илисавский и Галина Драганова – фортепиано
Пламен Папазиков – баритон
Александър Иванов – цигулка
Теодора Атанасова – виолончело
Михаил Иванович Глинка (1804 – 1856)
Вариации по тема от Белини Чучулига
Маршът на Черномор за 4 ръце
Патетично трио
Allegro moderato — Scherzo, Trio — Largo — Allegro con spirito
Александър Сергеевич Драгомижски (1813 – 1869)
Романси и песни
Две ноктюрни
Джон Фийлд (1782 – 1737)
Руска ария с вариации за 4 ръце
9 November, Bulgarian Academy of Sciences, 9 РМ
Saint peterSBurg romantic keyboard music
Vassily Ilisavsky & Galina Draganova – fortepiano Plamen Papazikov – barytone Alexander Ivanov – violin
Teodora Atanasova – violoncello
Програмата представя трима родоначалници на руската музикална традиция. Най-известният от тях, Михаил Глинка (1804-1857) не се нуждае от специално представяне. Творчеството му се явява забележителна симбиоза от различни национални култури. Най-важната за Русия италианска музикална традиция се съчетава тук с руския и „източен“ фолклор, който е събиран и каталогизиран от Глинка с най-голямо внимание.
Клавирният стил на Глинка обаче е силно повлиян от легендарната фигура на Джон Фийлд (1782-1837), английски пианист виртуоз, известен като създател на ноктюрната и вдъхновител на Шопен, прекарал по-голямата част от живота си в Русия. Фийлд е легенда не само в руските столици, но и в Европа, където никой не е имал шанса да го чуе на живо. Неговото изкуство за дълго време остава в руското музикално съзнание като еталон на пианизма.
Александър Драгомижски (1813-1869) се занимава с музика от малък, но професионалният му успех идва късно, едва когато той навършва 30 г. Драгомижски се концентрира преди всичко върху вокалните жанрове и с течение на времето все повече се привлича от идеята на разговорната основа във вокала. Някои от неговите песни, като „Мелничарят“ или „Червеят“, демонстрират подобни нови за руската музика методи още през 40-те години на 19 век. Исторически най-влиятелната опера на Драгомижски „Каменният гост“ продължава тази традиция, като премахва ариите и ансамблите и предлага нова, мелодизирано-речитативна структура за жанра.
Образователни прояви
17 октомври, НМА „Бахова работилница” с Яна Борисова за спецификата на клавирните инструметни от времето на Бах и интерпретационните предизвикателства на творбите му пред младите изпълнители.
3 ноември, НМА – Майсторски клас на Магдалена Каролак – бароков обой.
Лекция „Липсващият елемент“ на Марчин Святкевич – клавесин, посветена на импровизация и реализация на цифрован бас
Конкурс за стипендия за участие в уъркшоп на Бароков оркестър на Европейския съюз в Румъния 14-17 ноември 2016
21 – 30 ноември, Руски културно-информационен център, ул. „Шипка“ 34
Историята на клавирните инструменти – Майсторски клас на Василий Илисавский за професионални пианисти и аматьори
Съвместно с фондация Старинна музика и фондация Арденца
28 – 30 ноември Конкурс за деца за изпълнение на творби от Бах и съвременниците му
